Събличам сивотата,

събувам старите

си сандали,

скривам

солени сълзи,

събарям

стъклени стени,

събуждам

светли спомени.

Събрала

слънчеви снопи,

съчинявам

странни стихове,

свиря

със сребърни струни,

сътворявам

сияйни светове,

смея се сладоледено.

Самотата се спотаи.

Стъпкала страха,

смело срещам Съдбата.

Съживена,

стремглаво се спускам,

сливам се със синевата.

Силна съм.

 

Страхотно е:)хареСа ми:)Оригинално :)))))))))

Сонарно стапя
съзнанието
стихът
стъпвайки
смеещ се
сладоледено.
Силна си!

Поздрав и усмивки, Дани!

...Вместо да подкачаш като ощепана мома...
Това, драга ми-не е е Поезия.
И ти го казвам със загриженост, за разлика от теб-аз не нося завист.
Оправяй се!

Трудно е да се определи кое е поезия и кое не. Според мен това е поезия, но слабичка...като за непрофесионалист. Аз не се изживявам като поет. В интерес на истината много рядко си позволявам да се изразявам в поетична, поне според мен, реч. Правя го защото имам нужда от това. Благодаря за загрижеността, но по-доволна бих била ако видя смислена критика. Все пак, бъдете благосклонни-заради моите думи не е отсечено дърво...

коментарът всъщност е от мен :)

поезия е всичко,което изразява чувствата.поезията не отговаря на точни рамки,закони,и точно това в нея е хубавото-така всеки може да намери себе си.Енинственото,което поезията изисква, е мелодичност,а тук я има,така че няма за какво да спорите.Щом някой не я харесва-ми да не я чете,а не да дава мнения като дървен философ!